6.07.2010 г., 20:56

Подарък от съдбата

941 0 0

  Нещо ново се съзира:

  Още лятото препира

  Връзка да започне нова,

  А дали ще съм готова?

 

  Гневни мисли и въпроси

  Още помня как се носят:

"Дали има смисъл?" - Не зная...

  И не е ли по-добре да трая...

  Няма вече да се кая,

  А ще му отпусна края!

 

Ненадейно след морето ти - покана,

Още чудя се, но стана -

Все пак промени ми плана!

 

Как се чудех и обмислях,

Ъгли от тревоги стисках,

Смут ме беше приковал -

Можеше де стане фал...

Е, разминах се с шубето,

Ти помогна за което!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...