16 авг. 2008 г., 21:40

Подарък си от Рая

1.3K 0 29

 

Музика>>>


Създадох те случайно.
Във стиха си.
Рисувах те с най-топли цветове.
Усещах аромата на дъха ти,
проникващ от отвъдни светове!

Сменявах маските.
Гримасите в лицето.
И често те разплаквах, но уви...
Рисувах ти усмивки заслепени
от сянката на моите сълзи.

Но беше хубаво...
и тъй неотразимо
се стелеха по тебе лист по лист
и все набъбваха синеещите вени,
докосвани с ръката на артист!

Ти беше истински.
Подарък бе от Рая.
Макар, че те сънувах. Всяка нощ
разпалваше миражите до края
в сатенен блясък и сребрист разкош.

Сега те има.
Смело ме прегръщай.
Не съм чуплива. Виждаш ли? Не съм.
До мен ли си, назад не се обръщай.
Така грехът по-малко ще тежи.

Налей ми вино.
Зная, че обичаш.
Събличай бавно. Нежно ме люби!
Виното подслажда сетивата...
Налей да пием, да не ни горчи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...