Подарък си от Рая
Музика>>>
Създадох те случайно.
Във стиха си.
Рисувах те с най-топли цветове.
Усещах аромата на дъха ти,
проникващ от отвъдни светове!
Сменявах маските.
Гримасите в лицето.
И често те разплаквах, но уви...
Рисувах ти усмивки заслепени
от сянката на моите сълзи.
Но беше хубаво...
и тъй неотразимо
се стелеха по тебе лист по лист
и все набъбваха синеещите вени,
докосвани с ръката на артист!
Ти беше истински.
Подарък бе от Рая.
Макар, че те сънувах. Всяка нощ
разпалваше миражите до края
в сатенен блясък и сребрист разкош.
Сега те има.
Смело ме прегръщай.
Не съм чуплива. Виждаш ли? Не съм.
До мен ли си, назад не се обръщай.
Така грехът по-малко ще тежи.
Налей ми вино.
Зная, че обичаш.
Събличай бавно. Нежно ме люби!
Виното подслажда сетивата...
Налей да пием, да не ни горчи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
