Затварям вратата, завъртам ключа...
Оставям след себе си безброй красиви и грозни неща .
Тръгвам си!
Отекват стъпките дълго след мен.
Правя крачка към теб...
...от страх се усмихвам .
Подавам ти ключа позлатен
и сгушена в тебе притихвам.
Имаш ключ за душата ми вече.
Изтрий чернилката, която преди теб в нея тече.
Изрисувай с любовта си нови спомени,
изсвири нежно ритъма на сърцето си.
Не пускай демоните, отдавна изгонени,
и ще бъде твоя дом душата ми!
© Диди Попова Все права защищены