Dec 4, 2012, 3:42 PM

Подарък за теб

  Poetry » Love
1.3K 0 3

Затварям вратата, завъртам ключа...

Оставям след себе си безброй красиви и грозни неща .

Тръгвам си!

Отекват стъпките дълго след мен.

 

Правя крачка към теб...

...от страх се усмихвам .

Подавам ти ключа позлатен

и сгушена в тебе притихвам.

 

Имаш ключ за душата ми вече.

Изтрий чернилката, която преди теб в нея тече.

Изрисувай с любовта си нови спомени,

изсвири нежно ритъма на сърцето си.

Не пускай демоните, отдавна изгонени,

и ще бъде твоя дом душата ми!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диди Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...