Подивели треви
на дядо
Идвам при тебе на гости.
Знам, че мъртвите чуват.
След онзи гръм оживях,
но черешата все боледува
и съхне, клонче по клон.
Пролетта не успя да бабува.
Под нея душата на един вихрогон
изумрудени ниви сънува.
И тези подивели треви,
които съня ти обгръщат,
помнят едно живо преди,
дни, които прегръщам.
След онзи гръм
не знам защо, но оцелях.
Черешовият корен свети.
От светлината му посях
черешите, които днес
не ти донесох…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лъки Все права защищены
