лъвче (Лъки)
122 998
30 мая 2015 г., 22:16

Подивели треви 

  Поэзия
770 1 6

на дядо
 

Идвам при тебе на гости.
Знам, че мъртвите чуват.
След онзи гръм оживях,
но черешата все боледува
 

и съхне, клонче по клон.
Пролетта не успя да бабува.
Под нея душата на един вихрогон
изумрудени ниви сънува.
 

И тези подивели треви,
които съня ти обгръщат,
помнят едно живо преди,
дни, които прегръщам.
 

След онзи гръм 
не знам защо, но оцелях.
Черешовият корен свети.
От светлината му посях
черешите, които днес 
не ти донесох…

© Лъки Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тук по–добре да е тихо и да помълчим!
  • Много е хубаво.Браво.
  • Затрогващо!
  • Благодаря,Стойна, Младене и на всички отбили се на страницата ми!
    Желая ви вдъхновение!
  • Поклон пред паметта на любимия ти дядо!
    Стихотворението ти е много силно и докосващо!
    Бог да те благослови за това преклонение! Амин!
  • Страхотно стихо! И то на Задушница. Браво, Лъвице!
    Тази вечер си фантастична. Поздрав!
Предложения
: ??:??