лъвче (Лъки)
122 998
30.05.2015 г., 22:16 ч.

Подивели треви 

  Поезия
766 1 6

на дядо
 

Идвам при тебе на гости.
Знам, че мъртвите чуват.
След онзи гръм оживях,
но черешата все боледува
 

и съхне, клонче по клон.
Пролетта не успя да бабува.
Под нея душата на един вихрогон
изумрудени ниви сънува.
 

И тези подивели треви,
които съня ти обгръщат,
помнят едно живо преди,
дни, които прегръщам.
 

След онзи гръм 
не знам защо, но оцелях.
Черешовият корен свети.
От светлината му посях
черешите, които днес 
не ти донесох…

© Лъки Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тук по–добре да е тихо и да помълчим!
  • Много е хубаво.Браво.
  • Затрогващо!
  • Благодаря,Стойна, Младене и на всички отбили се на страницата ми!
    Желая ви вдъхновение!
  • Поклон пред паметта на любимия ти дядо!
    Стихотворението ти е много силно и докосващо!
    Бог да те благослови за това преклонение! Амин!
  • Страхотно стихо! И то на Задушница. Браво, Лъвице!
    Тази вечер си фантастична. Поздрав!
Предложения
: ??:??