Подивели треви
на дядо
Идвам при тебе на гости.
Знам, че мъртвите чуват.
След онзи гръм оживях,
но черешата все боледува
и съхне, клонче по клон.
Пролетта не успя да бабува.
Под нея душата на един вихрогон
изумрудени ниви сънува.
И тези подивели треви,
които съня ти обгръщат,
помнят едно живо преди,
дни, които прегръщам.
След онзи гръм
не знам защо, но оцелях.
Черешовият корен свети.
От светлината му посях
черешите, които днес
не ти донесох…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъки Всички права запазени
