лъвче (Лъки)
122 998
30 may 2015, 22:16

Подивели треви 

  Poesía
768 1 6

на дядо
 

Идвам при тебе на гости.
Знам, че мъртвите чуват.
След онзи гръм оживях,
но черешата все боледува
 

и съхне, клонче по клон.
Пролетта не успя да бабува.
Под нея душата на един вихрогон
изумрудени ниви сънува.
 

И тези подивели треви,
които съня ти обгръщат,
помнят едно живо преди,
дни, които прегръщам.
 

След онзи гръм 
не знам защо, но оцелях.
Черешовият корен свети.
От светлината му посях
черешите, които днес 
не ти донесох…

© Лъки Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тук по–добре да е тихо и да помълчим!
  • Много е хубаво.Браво.
  • Затрогващо!
  • Благодаря,Стойна, Младене и на всички отбили се на страницата ми!
    Желая ви вдъхновение!
  • Поклон пред паметта на любимия ти дядо!
    Стихотворението ти е много силно и докосващо!
    Бог да те благослови за това преклонение! Амин!
  • Страхотно стихо! И то на Задушница. Браво, Лъвице!
    Тази вечер си фантастична. Поздрав!
Propuestas
: ??:??