23 мая 2018 г., 11:57

Подкожно

2.4K 10 7

Бия пети по топлия пясък на твоите мисли

Ласки на меки следи ми отвръщат;

Хладно ги галят вълните във шепот разплискани

 

Злато в лъчите блести…

Богат бях когато пристигнах...

В залез усмивката сгуших

Дважди по-богат с тебe осъмнах…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Петър, Светла, Йонка, зарадвахте ме!
  • Много лаконично на пръв прочит, но наистина влиза под кожата.
    Поздрави.
    пс.
    ах, как бих искал да имам един бутон, с който да блокирам всички комплексари на света ама....няма...така, че си свиркам
  • ...
  • Mnogo e dobro
  • Благодаря, Мисана... мислех че опцията за блокиране е само за “автори плюс”, но сега като ми каза, установих че я имам и аз... ако знаех по-рано, нямаше да има такава Хирошима...

    Георги, благодаря за думите!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...