Морето е олтар за Любовта,

нестихващ пулс,

съзвездие от чувства и дихания.

Кама и кръст за вричане и обещания.

Икона чудодейна за молитви.

То сбира в себе си сълзите от раздялата

и е прегръдка утешителна за самотата.

Когато Любовта с нетърпеливи пръсти

рисува на пясъка и на скалата,

Тя вае себе си в безкрайни варианти.

А  после стихва бездиханна в медитация,

с пътуващ  поглед в тайни дълбини,

докато шепотът ѝ омагьосва рифове и  падини.

Любов, море...

Субстанции  с различно естество,

но във подобие

подобно пъпка и  зародишът  във нея

като величие и благородие...

Целувките на бриза

покриват всеки квант на Любовта

Два символа неразгадани,

белязани с клеймо от вечността.

Любовно бели гларуси прелитат

сред балдахин от  светлина.

С крила докосват във морето

неизбродими устия на Любовта,

докато Тя на пясъчното ложе 

без свян поднася свойта голота  

Любов осиротяла без море

е само тъжна, застаряла дева,

а то без Нея е Адам без  Ева.