Подобно кладенци
Иззад разгърнатите форми
на ветрило
очите
овъглени са
до крах.
И слепи са, и пусти са
за ветровете
подобно
кладенци
сред душната пустиня...
В откъртената зримост
на безкрая
прегръдката
на хълмовете синя
обезличвава
мислите
до корен,
но ги създава всъщност
като име...
През сянка се прецеждат
цветовете.
Изтичат
и по пясъка
сълзят,
приели
с обич своето причастие.
Остава ... само цветето
в ръцете,
израстнало
чрез слово
в моя свят!
И зрънцето остава
във сърцето,
което
ти ми подари за благодат!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоанна Все права защищены
