22 мая 2005 г., 22:13

Подобно кладенци

934 0 3

Иззад разгърнатите форми
на ветрило
очите
овъглени са
до крах.
И слепи са, и пусти са
за ветровете
подобно

кладенци
сред душната пустиня...

В откъртената зримост
на безкрая
прегръдката
на хълмовете синя
обезличвава
мислите
до корен,
но ги създава всъщност
като име...


През сянка се прецеждат
цветовете.
Изтичат
и по пясъка
сълзят,
приели
с обич своето причастие.


Остава ... само цветето
в ръцете,
израстнало
чрез слово
в моя свят!

И зрънцето остава

във сърцето,
което
ти ми подари за благодат!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...