Подписано със снежен щрих
ПОДПИСАНО СЪС СНЕЖЕН ЩРИХ
Глухарчето е къса свещ, която в залеза догаря.
Часовникът отмерва шест, махалото нощта разпаря.
През парцаливия хастар се ръсят премълчани думи.
С тях да запълня не посмях опразненото помежду ни.
Не знаех – ръж или просо ще никнат, или само тръни.
Да сменям лошото със зло – покой не носи за съня ми.
И дишам трудно – няма как, щом жъна нежелани бури,
Дали садих – не помня! – мрак, но той се стелна на масури.
Изпредох тъмното валмо на тънка и бодлива прежда.
Търкулнах лунното кълбо по стъпките ти – безнадеждна.
И боса тръгнах из света, да диря смисъл в твойто бягство.
Какво е бедност не узнах, щом да обичаш е богатство.
Забравих колко ме боля, не помня беше ли студено,
Но сняг сега е навалял и всичко вече е простено.
Подписвам се – със снежен щрих, в стиха, останал подир тебе.
Благословена бях, а ти – дано си някому потребен!
© Валентина Йотова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря, Вики
-
Благодаря, Ирина
-
Дано!
Помня че като дете изпадах в еуфория от първите снежинки...
Дано първият тазгодишен сняг заличи отминалите неволи.И все пак нещо под снега остава в паметта на живота!
Поздравления за снежната феерия от чувства! -
Катарзис, това е този стих. Студен, режещ зимен въздух, бял сняг... Няма кал, дори тръните край пътя сякаш са цъфнали и ти е леко, леко...
-
Браво! За всичко - смисъл, емоция, постройка... Невероятна си!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
