23 мар. 2015 г., 18:54  

Подранила пролет...

599 0 1

 

 

Подранила пролет...

 

Уж зима е,

но пролетта напира,

дърветата подлъгва да напъпят,

а развигора с топъл дъх не спира

да гони ланшните листа по пътят...

 

А тук-таме във кътчета усойни

снегът притихнал още не отстъпва,

но нивите сънуват вече знойни

сезони на узряване и жътва...

 

Пустеят старите гнезда все още,

но може би и птиците, далече

с предчувствието на инстинкта мощен

насам в ята да са поели вече...

 

И хората се радват, и напират

към пролетта, и тръгват пак по двама,

до късно през нощта не се прибират-

под звездната, разкошна панорама...

 

Възторжено Животът се възражда,

сам тайнството „цъфтене” не забравил,

а в хората неистовата жажда-

за страст и плод  във Любовта оставил...

 

О, толкова дъхът ѝ е приятен

на тази топла, ранобудна Пролет!...

И вятър вее: галещ, ароматен

над първите цветя минава в полет!...

 

... Но аз сега се моля... На кого ли?...

Едва ли знам, обаче съм уверен,

че може би и Бог със мен се моли:

да не задухат ветрове от север

 

и измразят със хали закъснели

сега нетърпеливите дървета...

... А влюбени, в нощѝте нейде спрели,

целуват се по тъмните кюшета...

 

Коста Качев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудна поезия...!!! Не може човек да се нарадва на тая вълшебна картина...!!!
    "Възторжено Животът се възражда,
    сам тайнството „цъфтене” не забравил,
    а в хората неистовата жажда:
    за страст и плод: във Любовта оставил..."

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...