23.03.2015 г., 18:54  

Подранила пролет...

597 0 1

 

 

Подранила пролет...

 

Уж зима е,

но пролетта напира,

дърветата подлъгва да напъпят,

а развигора с топъл дъх не спира

да гони ланшните листа по пътят...

 

А тук-таме във кътчета усойни

снегът притихнал още не отстъпва,

но нивите сънуват вече знойни

сезони на узряване и жътва...

 

Пустеят старите гнезда все още,

но може би и птиците, далече

с предчувствието на инстинкта мощен

насам в ята да са поели вече...

 

И хората се радват, и напират

към пролетта, и тръгват пак по двама,

до късно през нощта не се прибират-

под звездната, разкошна панорама...

 

Възторжено Животът се възражда,

сам тайнството „цъфтене” не забравил,

а в хората неистовата жажда-

за страст и плод  във Любовта оставил...

 

О, толкова дъхът ѝ е приятен

на тази топла, ранобудна Пролет!...

И вятър вее: галещ, ароматен

над първите цветя минава в полет!...

 

... Но аз сега се моля... На кого ли?...

Едва ли знам, обаче съм уверен,

че може би и Бог със мен се моли:

да не задухат ветрове от север

 

и измразят със хали закъснели

сега нетърпеливите дървета...

... А влюбени, в нощѝте нейде спрели,

целуват се по тъмните кюшета...

 

Коста Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудна поезия...!!! Не може човек да се нарадва на тая вълшебна картина...!!!
    "Възторжено Животът се възражда,
    сам тайнството „цъфтене” не забравил,
    а в хората неистовата жажда:
    за страст и плод: във Любовта оставил..."

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...