30 янв. 2011 г., 23:17

Подреждаш си живота...

Поэзия » Любовная

798 0 1

Подреждаш си живота непрестанно.
Изхвърляш всичко, дето не ти трябва.
Тоя навик създал си го отдавна.
А аз - в светкавичен момент на слава,

превърнах всичките ти знаци в пепел,
и папките - в суровини вторични.
Коктейлите, с които си ме черпел,
стопиха се във тихото "обичам".

Не ме търси сега по етажерките.
Най-много червилото да ми откриеш.
По таваните и гарсониерките
с мене сред нощ ще се криеш,

да не би силуета ми непознат
през прозореца в блока да зърнат...
А дори да го сторят, ти в моя свят
утре вечер пак ще се върнеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....