30 янв. 2011 г., 23:17

Подреждаш си живота...

800 0 1
Подреждаш си живота непрестанно. 
Изхвърляш всичко, дето не ти трябва. 
Тоя навик създал си го отдавна. 
А аз - в светкавичен момент на слава, 

превърнах всичките ти знаци в пепел, 
и папките - в суровини вторични. 
Коктейлите, с които си ме черпел, 
стопиха се във тихото "обичам". 

Не ме търси сега по етажерките. 
Най-много червилото да ми откриеш. 
По таваните и гарсониерките 
с мене сред нощ ще се криеш, 

да не би силуета ми непознат 
през прозореца в блока да зърнат... 
А дори да го сторят, ти в моя свят 
утре вечер пак ще се върнеш.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ъ-ъ, втора строфа е яка. Останалото не става много в този си вид, но с малко редакция може значително да се ъпгрейдне.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....