Jan 30, 2011, 11:17 PM

Подреждаш си живота...

Poetry » Love

793 0 1

Подреждаш си живота непрестанно.
Изхвърляш всичко, дето не ти трябва.
Тоя навик създал си го отдавна.
А аз - в светкавичен момент на слава,

превърнах всичките ти знаци в пепел,
и папките - в суровини вторични.
Коктейлите, с които си ме черпел,
стопиха се във тихото "обичам".

Не ме търси сега по етажерките.
Най-много червилото да ми откриеш.
По таваните и гарсониерките
с мене сред нощ ще се криеш,

да не би силуета ми непознат
през прозореца в блока да зърнат...
А дори да го сторят, ти в моя свят
утре вечер пак ще се върнеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Tomad (Тома Кашмирски)

ъ-ъ, втора строфа е яка. Останалото не става много в този си вид, но с малко редакция може значително да се ъпгрейдне.

2011-01-31T12:44:14+02:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0