30.01.2011 г., 23:17

Подреждаш си живота...

795 0 1
Подреждаш си живота непрестанно. 
Изхвърляш всичко, дето не ти трябва. 
Тоя навик създал си го отдавна. 
А аз - в светкавичен момент на слава, 

превърнах всичките ти знаци в пепел, 
и папките - в суровини вторични. 
Коктейлите, с които си ме черпел, 
стопиха се във тихото "обичам". 

Не ме търси сега по етажерките. 
Най-много червилото да ми откриеш. 
По таваните и гарсониерките 
с мене сред нощ ще се криеш, 

да не би силуета ми непознат 
през прозореца в блока да зърнат... 
А дори да го сторят, ти в моя свят 
утре вечер пак ще се върнеш.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ъ-ъ, втора строфа е яка. Останалото не става много в този си вид, но с малко редакция може значително да се ъпгрейдне.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...