30.01.2011 г., 23:17

Подреждаш си живота...

794 0 1
Подреждаш си живота непрестанно. 
Изхвърляш всичко, дето не ти трябва. 
Тоя навик създал си го отдавна. 
А аз - в светкавичен момент на слава, 

превърнах всичките ти знаци в пепел, 
и папките - в суровини вторични. 
Коктейлите, с които си ме черпел, 
стопиха се във тихото "обичам". 

Не ме търси сега по етажерките. 
Най-много червилото да ми откриеш. 
По таваните и гарсониерките 
с мене сред нощ ще се криеш, 

да не би силуета ми непознат 
през прозореца в блока да зърнат... 
А дори да го сторят, ти в моя свят 
утре вечер пак ще се върнеш.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ъ-ъ, втора строфа е яка. Останалото не става много в този си вид, но с малко редакция може значително да се ъпгрейдне.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...