9 дек. 2012 г., 13:10

Подслон

608 0 0

       ПОДСЛОН


Ти  пося вятъра в душата,

там утре бури ще береш.

Такава остава ми съдбата

от мойте чуства да крадеш.

 

Подарих ти телефонното мълчание

и звънът му няма да буди твоя сън.

Но ти оставаш  със свойта мания,

че ново щастие чукало отвън.

 

Префучават край тебе влакове.

Макар че линията на сърцето е една.

Не спряха при теб принцове с фракове.

Заспиваш вечер със студената стена.

 

Край теб сега е тъжна есен.

Във мрак остава старият кантон.

И там злият вятър - пее песен.

Ще търси при теб сърцето ми подслон...   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...