5 апр. 2025 г., 19:35  

Подводният преследвач, подводни герои 1994

295 0 0

Атакувам ви. Вие добре се пазете.

Че от вас не един ще умре.

Моят погреб е пълен - с торпеда, с ракети.

И мен нищо не ще ме възпре.

 

Приближавам целта във безмълвието синьо -

със четиридесет мили във час.

Със форсирани мои свръхмощни турбини -

като призрак. Без звук. И без глас.

 

Срещу мен сте разгърнали цяла ескадра.

Ала вече настигам целта.

И във моите ракети, с глави термоядрени -

програмирана, дреме смъртта.

 

Даже това да е моята последна победа -

не изпитвам ни страх, ни тъга.

Ако вярвате в бога, сега се молете.....

После няма да има кога.

 

Ето, вече изстрелвам моите ракети.

И към вас в този миг те летят.

Моят пръв залп ще бъде единствен, победен.

Със един залп ще ви потопя.

 

И отново обръщам, за нова атака -

пак готов за ракетна стрелба.

И към вас приближавам, нечут и нечакан -

и сега аз съм вашата съдба.

 

Потопих ви. Сега сте на морското дъно.

А пък мен ме очаква брега.

Всички нас ще ни вземе океанът безмълвен.

Ала вас ви прибира сега.

 

Ето, идвам си аз - с приглушени машини.

Тъй воювах за моята страна.

Искам малко, след битките, да си почина.

Че отново ме чака война.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....