Подводният преследвач, подводни герои 1994

Атакувам ви. Вие добре се пазете.

Че от вас не един ще умре.

Моят погреб е пълен - с торпеда, с ракети.

И мен нищо не ще ме възпре.

Приближавам целта във безмълвието синьо -

със четиридесет мили във час.

Със форсирани мои свръхмощни турбини -

като призрак. Без звук. И без глас.

Срещу мен сте разгърнали цяла ескадра.

Ала вече настигам целта.

И във моите ракети, с глави термоядрени -

програмирана, дреме смъртта.

Даже това да е моята последна победа -

не изпитвам ни страх, ни тъга.

Ако вярвате в бога, сега се молете.....

После няма да има кога.

Ето, вече изстрелвам моите ракети.

И към вас в този миг те летят.

Моят пръв залп ще бъде единствен, победен.

Със един залп ще ви потопя.

И отново обръщам, за нова атака -

пак готов за ракетна стрелба.

И към вас приближавам, нечут и нечакан -

и сега аз съм вашата съдба.

Потопих ви. Сега сте на морското дъно.

А пък мен ме очаква брега.

Всички нас ще ни вземе океанът безмълвен.

Ала вас ви прибира сега.

Ето, идвам си аз - с приглушени машини.

Тъй воювах за моята страна.

Искам малко, след битките, да си почина.

Че отново ме чака война.