Най-чудната поема на сърцето,
я изкопирах във душата, да остане,
когато прах ще съм, или пустиня,
когато просто няма да ме има...
И ще летя над острови и океани
развързала от безпосочия крилете.
Ще милвам с вятъра душата ти
за да прогоня сълзите в очите.
Да може радост в теб да има,
и слънчева от обич нежна
да се разцъфне пролет посред зима.
Да срещнеш пак любов красива. ...