поема на сърцето
Най-чудната поема на сърцето,
я изкопирах във душата, да остане,
когато прах ще съм, или пустиня,
когато просто няма да ме има...
И ще летя над острови и океани
развързала от безпосочия крилете.
Ще милвам с вятъра душата ти
за да прогоня сълзите в очите.
Да може радост в теб да има,
и слънчева от обич нежна
да се разцъфне пролет посред зима.
Да срещнеш пак любов красива.
Защото те обичам не за друго,
и не защото ми показа Рая,
и аз видях, че много малко
му трябва на човека за накрая.
Че стъпките отекват в ехо
на миг единствен на сърцето,
сълза е любовта, която
покапва със росата в цветето.
Дали защото ме докосна с трепет
на необятното летене на мечтите?!
Самата аз не знам защо... защото
си моята поема на сърцето.
я изкопирах във душата, да остане,
когато прах ще съм, или пустиня,
когато просто няма да ме има...
И ще летя над острови и океани
развързала от безпосочия крилете.
Ще милвам с вятъра душата ти
за да прогоня сълзите в очите.
Да може радост в теб да има,
и слънчева от обич нежна
да се разцъфне пролет посред зима.
Да срещнеш пак любов красива.
Защото те обичам не за друго,
и не защото ми показа Рая,
и аз видях, че много малко
му трябва на човека за накрая.
Че стъпките отекват в ехо
на миг единствен на сърцето,
сълза е любовта, която
покапва със росата в цветето.
Дали защото ме докосна с трепет
на необятното летене на мечтите?!
Самата аз не знам защо... защото
си моята поема на сърцето.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
