6 июл. 2020 г., 09:49

Поема за един ангел

1.4K 2 0

 

И къде са твоите крила??
Къде е тази чистота сияйна,
за която в митове съм слушал,
в приказки омайни?

 

О да, ти си самата красота,
пролетта завижда ти на тебе,
жадно търсят формата ти всички,
от сляпа вяра завладени...

 

Но аз усещам те сега,
пред теб застанал съм и виждам,
не, не мога да се спра,
отвратен съм и подтиснат!

 

Къде са твоите крила,
за които все говорят,
къде е твоята звезда,
за която толкова се борих?

 

Къде е тази красота,
за която всичко бях готов да сторя,
къде е тази светлина,
която мрака щеше да пребори?

 

Къде са твоите крила,
които чаках, търсех да обгърна,
да почуствам и да падна,
свободата си прегърнал?

 

А?
Къде са тез прехвалени криле,
които търсех в синьото небе?
Цял живот!
Сънувайки, живеейки,
мразейки, копнеейки...
Защо ли вече не мечтая, не сънувам,
защо ли чуствам се излъган?

 

Николай Цветинов (Meddle), 2009

Между Демони и Божества (XXII)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Цветинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...