И къде са твоите крила??
Къде е тази чистота сияйна,
за която в митове съм слушал,
в приказки омайни?

О да, ти си самата красота,
пролетта завижда ти на тебе,
жадно търсят формата ти всички,
от сляпа вяра завладени...

Но аз усещам те сега,
пред теб застанал съм и виждам,
не, не мога да се спра,
отвратен съм и подтиснат!

Къде са твоите крила,
за които все говорят,
къде е твоята звезда,
за която толкова се борих?

Къде е тази красота,
за която всичко бях готов да сторя,
къде е тази светлина,
която мрака щеше да пребори?

Къде са твоите крила,
които чаках, търсех да обгърна,
да почуствам и да падна,
свободата си прегърнал?

А?
Къде са тез прехвалени криле,
които търсех в синьото небе?
Цял живот!
Сънувайки, живеейки,
мразейки, копнеейки...
Защо ли вече не мечтая, не сънувам,
защо ли чуствам се излъган?

Николай Цветинов (Meddle), 2009

Между Демони и Божества (XXII)