27 янв. 2011 г., 21:09

Поема за един мечтател

932 0 1

Посредник между богове и хора,

до болка стискал синьото перо,

ала не искал с никого да спори

за туй, което вече е било.

 

Духовен, но и груб, материален,

скован от студ, бил неговият свят,

а в стих, без страх, поетът свои тайни

разкривал сам дори пред непознат.

 

И вярвал в чудесата, и се носел

на вихрогон, с надежда оседлан,

ала вулкан - нестихващи въпроси -

напирал и от него бил терзан:

 

"Разделен съм от болки и от радости всякакви,

разделен съм на хиляди късове...

тук, в душата ми, цъфват пролетни макове -

вън, сред зимата, нося греха си!


Може друг да ме съди - нека има измислица,

ей така, за да бъде тръпчиво,

но... да има любов, да е земна и истинска,

за да стопля с пламъче живо!"

 

И му трябвала гумичка, за да изтрие

върху листа горчивите думи,

че сред много значения едничко му стигало -

той нарекъл го свято безумие!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...