Поет
ПОЕТ
Наричаш себе си поет.
Мазол оформяш на гърдите.
Плетеш сонет подир сонет,
във разни фикции се вплиташ.
Голям си бил! Оллé! Велик!
А всички други – непризвани.
Чертаеш своя звезден пик
върху хартиената мания.
Със мисия си бил... Ами сега!
Какво тук някакви си простосмъртни...
Зачеркваш с черната черта
и пращаш ги по дяволите мътни.
Вселенски чувства, подмоли мисловни,
похвати, трикове, чалъми...
Невиждани, нечувани, чутовни...
И сюр, и голи по налъми
преследват скромния ми ден.
Навират се и в моята чиния.
Поет си бил! Добре де! Добър ден!
... След прочит трябва са се мия...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Алина Стоянова Все права защищены
