Поет
ПОЕТ
Наричаш себе си поет.
Мазол оформяш на гърдите.
Плетеш сонет подир сонет,
във разни фикции се вплиташ.
Голям си бил! Оллé! Велик!
А всички други – непризвани.
Чертаеш своя звезден пик
върху хартиената мания.
Със мисия си бил... Ами сега!
Какво тук някакви си простосмъртни...
Зачеркваш с черната черта
и пращаш ги по дяволите мътни.
Вселенски чувства, подмоли мисловни,
похвати, трикове, чалъми...
Невиждани, нечувани, чутовни...
И сюр, и голи по налъми
преследват скромния ми ден.
Навират се и в моята чиния.
Поет си бил! Добре де! Добър ден!
... След прочит трябва са се мия...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алина Стоянова Всички права запазени
