Поет

28 янв. 2012 г., 12:38

Поэзия » Философская

440 0 4

Поет

И когато стихът се превърне в игра

за една неримувана дума,

в мен напират сълзи и се стели тъга,

че животът ни много не струва.

Той е само трамплин, върху който трептим -

с възходи, с падения разни.

Като гладни мухи над мига се тълпим...

Всяка мисъл за друго е празна.

И тогава пред нас, като щит на духа,

се изправя стихът неподвластен!

Той без гръмки слова разгромява гнева.

Пак валят стародавните букви!

И умникът бедняк, и богатият гад

в тази битка за АЗ-а са равни!

Затова съм поет. Имам служба с обет:

обичта към живота да давам!