Поет
Поет
И когато стихът се превърне в игра
за една неримувана дума,
в мен напират сълзи и се стели тъга,
че животът ни много не струва.
Той е само трамплин, върху който трептим -
с възходи, с падения разни.
Като гладни мухи над мига се тълпим...
Всяка мисъл за друго е празна.
И тогава пред нас, като щит на духа,
се изправя стихът неподвластен!
Той без гръмки слова разгромява гнева.
Пак валят стародавните букви!
И умникът бедняк, и богатият гад
в тази битка за АЗ-а са равни!
Затова съм поет. Имам служба с обет:
обичта към живота да давам!
© Маргарита Петрова All rights reserved.
