Страшно е огън да бъдеш,
приет и изгонен от всякъде,
да умираш и бавно да гаснеш
и да се родиш от някого.
Душата на поета е пламък,
подслон не потърсила никъде,
на мрака в шепите изгаря,
осветила пътят на дните ни .
В тишината събира сенките,
на всички изречени истини
и думи се раждат във вените
и сълзи с усмивки пропити. ...