От стихове не ще да припечели.
Видя – че не изкарва и петак.
Но щом дори едно сърце уцели,
поетът е щастлив да е голтак.
Но кой несретник хляб не ще да вкуси
и сит си ляга с капчицата кръв,
облизана от нечия покруса,
чиито притежател той е пръв?!?
Днес пеят край небесната синия
поетите, обикнали глада си
от времето на земна немотия,
а още сто отдолу им пригласят.
И всеки техен стих е залък мек.
И остър гвоздей – в празния ковчег.
https://dolap.bg/2019/04/26/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F-%D1%81/