10 авг. 2021 г., 10:40

Поет с дисаги

697 0 1

                                                               Поетът с дисаги

 

 

Преметнал дисаги със стихове през рамо,

върви той по своя път и води пак борба.

С музата му любима късно вечер и сутрин рано,

пише за хората, от бог е неговата дарба, съдба.

 

В едната страна на дисагите е неговия, корена

от неговата мила майка от селото й Тополница.

Той пази го в себе си и отглежда го в своята душа,

и расте в сърцето му, той е част от него, от рода.

 

В другата страна на дисагите е неговия,, корена

от неговия  мил баща от селото Ярлово в планина.

Той го пази в себе си и отглежда го в своята душа

и расте в сърцето му, той е част от него, от рода.

 

А покрай него растат неговите клони, мили деца,

двама сина красиви, мили с добри сърца.

На тях той ще предаде дисагите с два корена,

да ги запазят в рода и да ги предат на своите деца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...