10 авг. 2021 г., 10:40

Поет с дисаги

701 0 1

                                                               Поетът с дисаги

 

 

Преметнал дисаги със стихове през рамо,

върви той по своя път и води пак борба.

С музата му любима късно вечер и сутрин рано,

пише за хората, от бог е неговата дарба, съдба.

 

В едната страна на дисагите е неговия, корена

от неговата мила майка от селото й Тополница.

Той пази го в себе си и отглежда го в своята душа,

и расте в сърцето му, той е част от него, от рода.

 

В другата страна на дисагите е неговия,, корена

от неговия  мил баща от селото Ярлово в планина.

Той го пази в себе си и отглежда го в своята душа

и расте в сърцето му, той е част от него, от рода.

 

А покрай него растат неговите клони, мили деца,

двама сина красиви, мили с добри сърца.

На тях той ще предаде дисагите с два корена,

да ги запазят в рода и да ги предат на своите деца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....