Поетът с дисаги

Преметнал дисаги със стихове през рамо,

върви той по своя път и води пак борба.

С музата му любима късно вечер и сутрин рано,

пише за хората, от бог е неговата дарба, съдба.

В едната страна на дисагите е неговия, корена

от неговата мила майка от селото й Тополница.

Той пази го в себе си и отглежда го в своята душа,

и расте в сърцето му, той е част от него, от рода.

В другата страна на дисагите е неговия,, корена

от неговия  мил баща от селото Ярлово в планина.

Той го пази в себе си и отглежда го в своята душа

и расте в сърцето му, той е част от него, от рода.

А покрай него растат неговите клони, мили деца,

двама сина красиви, мили с добри сърца.

На тях той ще предаде дисагите с два корена,

да ги запазят в рода и да ги предат на своите деца.