1 дек. 2007 г., 20:07

Поетеса

922 0 2
Поетеса


Крила ми даваш,
като на пеперуда
и в мене оставяш
тая любовна полуда.

Никого не съм скъпа
и май сега всичко си за мен.
Не си от тези, които ще ме потъпчат
и не си сърце от лед студен.

Вярно, все някога ще ми причиниш тази болка,
като си тръгнеш от мен
и ще живея в черна обстановка,
докато не станеш спомен далечен.

Но нека живея сега,
риска и без това поех.
Само знай: нараниш ли ме с лъжа,
сразяваш един поет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емануела Кацарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Еми, без да се обиждаш, това, което си написала, не е поезия - както и да го погледнеш.

    Чети, пиши, сравнявай нещата, придобивай представа....
  • Не мисли, какво може да стане...мисли за красивите неща, които ти се случват сега, в този момент...бъди щастлива!!!
    Поздрав за хубавия стих!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...