1.12.2007 г., 20:07

Поетеса

920 0 2
Поетеса


Крила ми даваш,
като на пеперуда
и в мене оставяш
тая любовна полуда.

Никого не съм скъпа
и май сега всичко си за мен.
Не си от тези, които ще ме потъпчат
и не си сърце от лед студен.

Вярно, все някога ще ми причиниш тази болка,
като си тръгнеш от мен
и ще живея в черна обстановка,
докато не станеш спомен далечен.

Но нека живея сега,
риска и без това поех.
Само знай: нараниш ли ме с лъжа,
сразяваш един поет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емануела Кацарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Еми, без да се обиждаш, това, което си написала, не е поезия - както и да го погледнеш.

    Чети, пиши, сравнявай нещата, придобивай представа....
  • Не мисли, какво може да стане...мисли за красивите неща, които ти се случват сега, в този момент...бъди щастлива!!!
    Поздрав за хубавия стих!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....