Врабци...
Във интер-жиците се примчите,
бъбриви силуети на заритнати души...
Изгаряте във лятна жега, с есенни порои се оттичате
и чувствате как с вашето пиу-слово си отиват нощи, идват дни.
Коравоклюни...
Току под стряхата се сбиете
за някой паднал червей от устата на орел,
току се скарате за правилната стойка на врабците в нивите
и скубете си редичката перушинка, избухнали за „правдата” във порив смел...
Как мило чукате ми по перваза електронен
с краченцата си малки от мастило и от тел. ...