Врабци...
Във интер-жиците се примчите,
бъбриви силуети на заритнати души...
Изгаряте във лятна жега, с есенни порои се оттичате
и чувствате как с вашето пиу-слово си отиват нощи, идват дни.
Коравоклюни...
Току под стряхата се сбиете
за някой паднал червей от устата на орел,
току се скарате за правилната стойка на врабците в нивите
и скубете си редичката перушинка, избухнали за „правдата” във порив смел...
Как мило чукате ми по перваза електронен
с краченцата си малки от мастило и от тел.
Бъдете смели, но се радвайте свободни -
аз ще долитна също тук при вас, смокинов лист донел... :)
© Боромир Всички права запазени
Безкрайно ти благодаря и ти желая успех!
И никога не пропускай, когато някой червей в устата на орел те дразни - да сигнализираш мощно и ясно! )