2 апр. 2016 г., 12:33

Поетиада

1K 0 1

ПОЕТИАДА

Посвещава се на 90-годишнината от създаването 

на Дружеството за борба срещу поетите в Ямбол и прочутия,

единствен в целия свят „Манифест за борба срещу поетите“

 

 

Някога в Диампол град

хората, от гняв обзети,

водели борба наред

срещу своите поети.

 

Прости били те, без ум,

само глупости творили

и, разтягайки локум,

вечно по луната вили.

 

Нямало за тях метла,

никнели като айръка,

а по хорските чела

се четяла страшна мъка.

 

"Да! Поетите са зло,

кой ли туй не го разбира?!

Време страшно е дошло,

лек за ум не се намира…

 

Затова и Манифест

за борбата пишем ние

срещу всеки пишещ пес –

кой го види - да го бие.

 

Лирата му да строши,

да го цапне по устата,

да го дръпне за уши,

ум да му налей в главата.

 

Само тъй ще разбере

и ще си сбере акъла,

инак в градското гюбре

ще го тръсне баба Въла!"

 

Минали са от тогаз

веч деветдесет години,

ала пустият Пегас

още тук се кокошини…

 

Няма кой да разбере,

че от него полза няма,

че е време да се спре,

да приключи тази драма.

 

Ето, гледайте наред,

вижте нашите редици –

тук поета до поет

блее по луна и цици.

 

Има много и за квас -

Ямбол град с това се слави.

Тук Пегас и там Пегас…

Абе, да сме живи, здрави!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радко Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотно е. Не знаех за "Дружеството...", но като съм ходил в Ямбол явно съв имал късмет и боя ми се е разминал.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...