2.04.2016 г., 12:33

Поетиада

1K 0 1

ПОЕТИАДА

Посвещава се на 90-годишнината от създаването 

на Дружеството за борба срещу поетите в Ямбол и прочутия,

единствен в целия свят „Манифест за борба срещу поетите“

 

 

Някога в Диампол град

хората, от гняв обзети,

водели борба наред

срещу своите поети.

 

Прости били те, без ум,

само глупости творили

и, разтягайки локум,

вечно по луната вили.

 

Нямало за тях метла,

никнели като айръка,

а по хорските чела

се четяла страшна мъка.

 

"Да! Поетите са зло,

кой ли туй не го разбира?!

Време страшно е дошло,

лек за ум не се намира…

 

Затова и Манифест

за борбата пишем ние

срещу всеки пишещ пес –

кой го види - да го бие.

 

Лирата му да строши,

да го цапне по устата,

да го дръпне за уши,

ум да му налей в главата.

 

Само тъй ще разбере

и ще си сбере акъла,

инак в градското гюбре

ще го тръсне баба Въла!"

 

Минали са от тогаз

веч деветдесет години,

ала пустият Пегас

още тук се кокошини…

 

Няма кой да разбере,

че от него полза няма,

че е време да се спре,

да приключи тази драма.

 

Ето, гледайте наред,

вижте нашите редици –

тук поета до поет

блее по луна и цици.

 

Има много и за квас -

Ямбол град с това се слави.

Тук Пегас и там Пегас…

Абе, да сме живи, здрави!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радко Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно е. Не знаех за "Дружеството...", но като съм ходил в Ямбол явно съв имал късмет и боя ми се е разминал.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...