19 мая 2012 г., 01:34

Поетичен дом

1.1K 1 4

Ключът към неизвестното е скрит
в представите да бъдеш без окови.
С това, което имам аз, съм сит.
Сърцето ми жадува нещо ново.
Наситих се на всеки нов сезон
и време е да си измисля пети.
С мечтите си ще построя и дом,
но той ще бъде само от куплети.
Добре дошъл е в него всеки гост,
замръкнал сред любов несподелена.
Със стих ще му извадя тази кост,
заседнала в сърцето му ранено.
В студа ще топля с парещи слова,
а с истина ще храня всички гладни.
Но не припарвайте до моята тъга.
Домът тогава върху вас ще падне.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...