Поетичен дом
Ключът към неизвестното е скрит
в представите да бъдеш без окови.
С това, което имам аз, съм сит.
Сърцето ми жадува нещо ново.
Наситих се на всеки нов сезон
и време е да си измисля пети.
С мечтите си ще построя и дом,
но той ще бъде само от куплети.
Добре дошъл е в него всеки гост,
замръкнал сред любов несподелена.
Със стих ще му извадя тази кост,
заседнала в сърцето му ранено.
В студа ще топля с парещи слова,
а с истина ще храня всички гладни.
Но не припарвайте до моята тъга.
Домът тогава върху вас ще падне.
© Мартин Спасов All rights reserved.
