18 янв. 2018 г., 10:43
Поетическа Вселенометрия
Човек е точица нищожна във Всемира!
Две точки свързани с любов са си черта.
Три точки малки определят равнина.
Там дето равнините три пресичат се
Надежда, Обич и Тъга –
там мъничката точка на Поета се намира!
...
Любов - със точка напиши във мен поема!
Пред силата ти слаба е Смъртта!
Това което от Живота аз ще взема
е споменът за тази красота.
© Ангел Милев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много сполучливо хрумване, Ангеле!... И чудесна реализация! Поздравявам те!
-
Много ми хареса, Ангел! Интересно!
-
Това не е мое откритие, Приятели.
Не е тайна - аз съм като огледало.
Вашите творения са мое вдъхновение!
Пазете ме! Черпете ме! 😄
И моите успехи са си ваши.
(гласувайте за монолога на дървото. 😃) -
Хареса ми това "откритие, Ангеле!
-
Ехаааа! Може ли още малко? Моля!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
изглежда права и изпъната така,
че тръгнем ли към себе си ще стигнем
кажи-речи веднага и сега.
Така е, да! Ала погледната от ляво
или от дясно, за коректност на това
дори погледнато във чисто огледало
се забелязва в неа кривина.
За туй понякога летиме към звездите
Или пропадаме надолу, в тъмнина
Ала човек не е пасивен злител-
за него има ангелски крила.
И за това, не ме съдете строго!
И не търсете в мене само слабост и вина.
Сега натрупвам опит и раста.
Простете ме, ако ви наранявам много!
Дарете ме със Свобода и Радост -
по Пътя си до вас да повървя.