18.01.2018 г., 10:43  

Поетическа Вселенометрия

762 3 6

 

Човек е точица нищожна във Всемира!
Две точки свързани с любов са си черта.
Три точки малки определят равнина.

 

Там дето равнините три пресичат се
Надежда, Обич и Тъга –
там мъничката точка на Поета се намира!

...

 

Любов - със точка напиши във мен поема!

Пред силата ти слаба е Смъртта!

 

Това което от Живота аз ще взема

е споменът за  тази красота.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понякога чертата на живота
    изглежда права и изпъната така,
    че тръгнем ли към себе си ще стигнем
    кажи-речи веднага и сега.

    Така е, да! Ала погледната от ляво
    или от дясно, за коректност на това
    дори погледнато във чисто огледало
    се забелязва в неа кривина.

    За туй понякога летиме към звездите
    Или пропадаме надолу, в тъмнина
    Ала човек не е пасивен злител-
    за него има ангелски крила.

    И за това, не ме съдете строго!
    И не търсете в мене само слабост и вина.
    Сега натрупвам опит и раста.

    Простете ме, ако ви наранявам много!
    Дарете ме със Свобода и Радост -
    по Пътя си до вас да повървя.
  • Много сполучливо хрумване, Ангеле!... И чудесна реализация! Поздравявам те!
  • Много ми хареса, Ангел! Интересно!
  • Това не е мое откритие, Приятели.
    Не е тайна - аз съм като огледало.
    Вашите творения са мое вдъхновение!
    Пазете ме! Черпете ме! 😄
    И моите успехи са си ваши.
    (гласувайте за монолога на дървото. 😃)
  • Хареса ми това "откритие, Ангеле!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...