Jan 18, 2018, 10:43 AM  

Поетическа Вселенометрия

764 3 6

 

Човек е точица нищожна във Всемира!
Две точки свързани с любов са си черта.
Три точки малки определят равнина.

 

Там дето равнините три пресичат се
Надежда, Обич и Тъга –
там мъничката точка на Поета се намира!

...

 

Любов - със точка напиши във мен поема!

Пред силата ти слаба е Смъртта!

 

Това което от Живота аз ще взема

е споменът за  тази красота.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Милев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Понякога чертата на живота
    изглежда права и изпъната така,
    че тръгнем ли към себе си ще стигнем
    кажи-речи веднага и сега.

    Така е, да! Ала погледната от ляво
    или от дясно, за коректност на това
    дори погледнато във чисто огледало
    се забелязва в неа кривина.

    За туй понякога летиме към звездите
    Или пропадаме надолу, в тъмнина
    Ала човек не е пасивен злител-
    за него има ангелски крила.

    И за това, не ме съдете строго!
    И не търсете в мене само слабост и вина.
    Сега натрупвам опит и раста.

    Простете ме, ако ви наранявам много!
    Дарете ме със Свобода и Радост -
    по Пътя си до вас да повървя.
  • Много сполучливо хрумване, Ангеле!... И чудесна реализация! Поздравявам те!
  • Много ми хареса, Ангел! Интересно!
  • Това не е мое откритие, Приятели.
    Не е тайна - аз съм като огледало.
    Вашите творения са мое вдъхновение!
    Пазете ме! Черпете ме! 😄
    И моите успехи са си ваши.
    (гласувайте за монолога на дървото. 😃)
  • Хареса ми това "откритие, Ангеле!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...