1 мая 2005 г., 14:27

Поетична изповед

1.2K 0 0
В началото възниква поетичната идея,
после обличам я в прилични, звучни рими...
Почвам като трубадур тази песен аз да пея,
за чувства светли, горещи и неутолими!
Понасям те, читателю, към звезди далечни,
разкривам си пред теб сърцето и душата...
Говоря ти за истините простички и вечни,
за нежност и любов, за грозното и красотата...
И ако в миг на размисъл – пред моя стих лиричен,
сълза искряща от радост или мъка се отрони,
ще знам аз, че в този свят тъй зъл и непоетичен,
един поет успял е да те трогне и мъката ти да прогони.
За теб, читателю, струя вдъхновение от душата пия,
искам де те очаровам, да те възхитя... Това не крия.
Мечтая да ти дам частица от сърцето си голямо,
а ти да изпиташ малка радост – искрица само!
Дали успявам – единствено времето ще каже,
ако не – то със лепкава забрава мен да ме накаже...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Кабакчиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...