В началото възниква поетичната идея,
после обличам я в прилични, звучни рими...
Почвам като трубадур тази песен аз да пея,
за чувства светли, горещи и неутолими!
Понасям те, читателю, към звезди далечни,
разкривам си пред теб сърцето и душата...
Говоря ти за истините простички и вечни,
за нежност и любов, за грозното и красотата...
И ако в миг на размисъл – пред моя стих лиричен,
сълза искряща от радост или мъка се отрони,
ще знам аз, че в този свят тъй зъл и непоетичен,
един поет успял е да те трогне и мъката ти да прогони. ...