Поетите бленуват тишина,
в която само мислите си чуват,
(обличат своите тайни в красота),
които във душите им върлуват.
Живеят за момента, тук, сега,
заплитайки словата си на възел,
и кротват се спокойни на мига,
сглобили стихотворния си пъзел.
И после подаряват на света,
куплетите разкъсали сърцето ,
и тайно се надяват от това,
да се размекнат даже враговете...
04.11.2023г.
© Сиси Все права защищены