11 янв. 2025 г., 19:55

Поетите на този свят сме луди

426 2 1

ПОЕТИТЕ НА ТОЗИ СВЯТ СМЕ ЛУДИ

 

… когато одъртея – и когато ще съм ненужен никому старчок,

ще проумея – Времето е злато – и щедро всекиму го сипе Бог,

не пропилях дори секунда всуе! – от мравката с трошица по-голям,

мълча с надежда някой да ме чуе и в светли рими да му се раздам.

Не знам летя ли в сетните простори, или се смъквам вече към стоте?

 

Написаното кой ще изговори? Дали безмълвиците ми ще прочете?

Навярно много дълго ще се чуди къде го води моят дълъг път?

Поетите на този свят сме луди! – но с нас е трижди по-красив светът.

Нарамих си попътната тояга – по своя друм изчезвам тих – и чист.

Един – безсънен в думите, бродяга, с Любов изписал своя сетен лист.

 

11 януарий 2025 г.

гр. София, 12, 30 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...