ПОЕТИТЕ НА ТОЗИ СВЯТ СМЕ ЛУДИ

… когато одъртея – и когато ще съм ненужен никому старчок,

ще проумея – Времето е злато – и щедро всекиму го сипе Бог,

не пропилях дори секунда всуе! – от мравката с трошица по-голям,

мълча с надежда някой да ме чуе и в светли рими да му се раздам.

Не знам летя ли в сетните простори, или се смъквам вече към стоте?

Написаното кой ще изговори? Дали безмълвиците ми ще прочете?

Навярно много дълго ще се чуди къде го води моят дълъг път?

Поетите на този свят сме луди! – но с нас е трижди по-красив светът.

Нарамих си попътната тояга – по своя друм изчезвам тих – и чист.

Един – безсънен в думите, бродяга, с Любов изписал своя сетен лист.

11 януарий 2025 г.

гр. София, 12, 30 ч.