20 мар. 2020 г., 09:39

Поету

1.9K 4 12

 

21 март - Световен ден на поезията

Поздравявам всички автори и любители на поезията с настъпването на пролетта!

 

ПОЕТУ

 

Не пресъздавай себе си, Поете                 

Кому е нужен твоят малък свят?              

На словото размахвайки крилете             

литни високо ти над къщен праг –          

 

А пълен е светът с печал и горест,                       

със бедствия и хаос и войни                     

и ширят се несрета, гибел, болести –  

за всичко туй – ти отвори очи!

 

Пиши за болките, неправдите, за злото,

за мерзостта и подлостта пиши,

но не пропускай любовта, доброто

що греят във човешките души!

 

Пиши за чувства, радости, стремления,

за пролет страстна, сини висини,

и всекиму дай жар и вдъхновение

в живота добрини да сътвори!

 

Поете, знам, не става с думи само,

дела са нужни да се промени света,

но нека твоят стих да бъде знаме

в борбата с безнадежността!

 

Не чакай слава, почит и признание,

и съпричастност чужда не търси –  

Със силата на твоето съзнание 

на себе си – ти съдник сам бъди!

 

Ала помни, каквото и дойде

във дни добри и в трудни часове:

Не е Поет, макар и пишещ – онзи

що първо Гражданин не е!

 

Д.Г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Ганев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Поетите не пишат нищо –
    изписват стиховете тях.." Силно послание.
  • Цитирам ти Голямата Стоянка Мутафова. "Как искате да Ви запомнят"? "А, много ми е зор, както искат, така да ме запомнят"!
  • Е, всеки си има начин на творене. При мен не е толкова лесно и просто. Но и не всичко в което има рима е поезия – трябва да имаш неща, които да искаш да кажеш на света и то по такъв начин, че светът да ги приеме и запомни. Другото колкото и много да е – е тракане на зъби, графоманщина. И не вярвай много на похвалите които ти пишат отдолу – те може да са искрени, но не са квитанция за истина и качество. Важното е ти да си удовлетворена. Или както Пушкин пише: „…Ты сам свой высший суд;/ Всех строже оценить умеешь ты свой труд;…”. Или може би аз меря с твърде голям аршин, а? Как мислиш?
    Д.Г.
  • По "обикновен човек" по твоите думи от мен едва ли има, а пиша. Нито знам рими, нито нищо. Писанията ми се "изливат" за минути. Теорията оставям за професионалистите (как звучи само!).
  • Скъпа Надежда,
    Хемингуей беше казал в „За кого бие камбаната” че на човек нищо не може да му се случи, ако той не го приеме. Литературата е твърде сериозно занимание и като всяко нещо от женски род изисква да и бъдеш отдаден изцяло, а аз не съм способен на това и отказвам да го приема – твърде голяма отговорност е. Искрено Ви благодаря за оценката, и аз като всеки нормален човек съм поласкан от добрите думи. Но нека да си остана такъв какъвто съм – обикновен човек който понякога се изкушава да пише и превежда и дай Боже с това да зарадвам някого.
    С уважение: Д.Г.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....