Поету
21 март - Световен ден на поезията
Поздравявам всички автори и любители на поезията с настъпването на пролетта!
ПОЕТУ
Не пресъздавай себе си, Поете
Кому е нужен твоят малък свят?
На словото размахвайки крилете
литни високо ти над къщен праг –
А пълен е светът с печал и горест,
със бедствия и хаос и войни
и ширят се несрета, гибел, болести –
за всичко туй – ти отвори очи!
Пиши за болките, неправдите, за злото,
за мерзостта и подлостта пиши,
но не пропускай любовта, доброто
що греят във човешките души!
Пиши за чувства, радости, стремления,
за пролет страстна, сини висини,
и всекиму дай жар и вдъхновение
в живота добрини да сътвори!
Поете, знам, не става с думи само,
дела са нужни да се промени света,
но нека твоят стих да бъде знаме
в борбата с безнадежността!
Не чакай слава, почит и признание,
и съпричастност чужда не търси –
Със силата на твоето съзнание
на себе си – ти съдник сам бъди!
Ала помни, каквото и дойде
във дни добри и в трудни часове:
Не е Поет, макар и пишещ – онзи
що първо Гражданин не е!
Д.Г.
© Димитър Ганев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Цитирам ти Голямата Стоянка Мутафова. "Как искате да Ви запомнят"? "А, много ми е зор, както искат, така да ме запомнят"!
-
Е, всеки си има начин на творене. При мен не е толкова лесно и просто. Но и не всичко в което има рима е поезия – трябва да имаш неща, които да искаш да кажеш на света и то по такъв начин, че светът да ги приеме и запомни. Другото колкото и много да е – е тракане на зъби, графоманщина. И не вярвай много на похвалите които ти пишат отдолу – те може да са искрени, но не са квитанция за истина и качество. Важното е ти да си удовлетворена. Или както Пушкин пише: „…Ты сам свой высший суд;/ Всех строже оценить умеешь ты свой труд;…”. Или може би аз меря с твърде голям аршин, а? Как мислиш? Д.Г.
-
По "обикновен човек" по твоите думи от мен едва ли има, а пиша. Нито знам рими, нито нищо. Писанията ми се "изливат" за минути. Теорията оставям за професионалистите (как звучи само!).
-
Скъпа Надежда,
Хемингуей беше казал в „За кого бие камбаната” че на човек нищо не може да му се случи, ако той не го приеме. Литературата е твърде сериозно занимание и като всяко нещо от женски род изисква да и бъдеш отдаден изцяло, а аз не съм способен на това и отказвам да го приема – твърде голяма отговорност е. Искрено Ви благодаря за оценката, и аз като всеки нормален човек съм поласкан от добрите думи. Но нека да си остана такъв какъвто съм – обикновен човек който понякога се изкушава да пише и превежда и дай Боже с това да зарадвам някого.
С уважение: Д.Г. -
Поет си!
-
А, не такива грешки имах предвид
М.р, ж.р...целокупно и на кило😀 -
Е, стават грешки на този свят! (както казал Тарлю, слизайки от четката). Любовта е по-имагинерна и от поезията, а сърцето е най-уязвимата част от човека. Е, което не ни убива ни прави по-силни. С Д.Г.
-
Да, Димитър. Стигали са ми посланията, че са го и пробождали. Сърцето ми.
После вече не Пиринчени дрънканици ...
Приятно ми е, хай!😀 -
Благодаря за оценката Георги. Моето кредо е че човек като пише, трябва да има да каже нещо от себе си на четящите, иначе отиваме към празно стихоплетстване. Аз не се имам нито за поет, нито за литератор, но ако в моите думи някой намери нещо което да хареса и запомни – това ми е достатъчно.
Скъпа Ирина, Вие ще повярвате ли на думите на един, както казвате „превъзходен мерзавец”? Аз не бих. Ще стигнат ли неговите послания до сърцето Ви? Не вярвам.
Вие как мислите?
Д.Г. -
Ах, защо гражданин?
Познавам няколко превъзходни поети, които са също толкова превъзходни мерзавци -
Това се казва послание!
Винаги съм казвал (без да съм откривател на тази мисъл), че творците, особено тези на словото, са живата съвест на своята епоха!
Поздравявам те!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
изписват стиховете тях.." Силно послание.